Абсент

..И върви по пътя стар,
по стария тротоар
...и крещи, и мълчи, и не спи и върви...
И върви по пътя стар
и стига същия бар
и крещи, и мълчи и не спи без сълзи...

Завивка груба, чаршафи на дупки
таванска стая и стари обувки.
Изтрита снимка във счупена рамка
от филм живян, но незавършен.

Със очи зачервени от болка
Отново тръгва да търси надежда
и излиза навън, за да се върне пак там,
там, където няма време...
И излиза навън, за да се върне пак там
във пъстро зелени мечти.

Луна огрява мъжки обувки.
Те идват в чаша - залени целувки...
И френска плоча във ъгъла свири,
а музиканта на бара се шири.
И успява пак ТЯ да забрави
и скоро всички отново са млади...
И не иска да спи и иска да задържи
пръстите МУ между свойте...
И не иска да спи и иска да задържи
тези пъстро зелени мечти...

...И върви по пътя стар,
по стария тротоар
...и крещи, и мълчи, и не спи и върви...
И върви по пътя стар
и стига същия бар
и крещи, и мълчи и не спи без сълзи..