Аз тебе, либе, съм залюбил

Очи черни черешови,
лице бело седефено
ръце копринено гладки,
усмивка омайна и блага
зъби от бисерo по-бели (х2)

Ах, как съм тебе либе, либе младо залюбил,
та съм нощи дълги, нощи дълги будувал,
вино съм старо извадил и в него съм твоя образ
подирил! Подирил!

На мене врата отвори!
На мене лице поднеси,
Да те тебе прегърна!
Да те тебе целуна!
Та душа ми мира да найде!
Та да ми сърце до тебе остане!
Остане!

Кат с менци за вода тръгнеш,
снага си стройна премени,
белоснежна си рокля облечи,
та да ти слънцето завиди.
Водопади от черни къдрици,
бел трендафил си в тях сложи!
Та кат тебе зърна - 
да не мога друга да виждам!
За тебе риза ленена ще сложа,
в коси си здравец ще закича,
цвете омайниче ще да откъсна,
и на извора вековен ще те чакам.
За нас е този свят прекрасен,
за нас птиците да пеят,
люлеци ухания да леят,
а въздухът нази ... да омае!

На мене врата отвори!
На мене лице поднеси,
Да те тебе прегърна!
Да те тебе целуна!
Та душа ми мира да найде!
Та да ми сърце до тебе остане!
Остане!

Ще те намеря , намеря!
Ще те прегърна, прегърна!
Ще те целуна, целуна!
Ще те открадна, открадна!

Та душа ми мира да найде,
та да ми сърце до тебе остане, остане.

Очи черни черешови - аз тебе либе съм залюбил!
Лице бело седефено - аз тебе либе съм залюбил!
Ръце копринено гладки - аз тебе либе съм залюбил!
Усмивка омайна и блага - аз тебе либе съм залюбил!
Зъби от бисерo по-бели - аз тебе либе съм залюбил!

Аз тебе либе съм залюбил.(x2)