Белег на съдбата

Най-лошото на мене се случи.
Във живота от това научих -
нищо не е вечно, всичко се променя.
Славата и парите преминават,
от суетата нищо не остава -
само любовта. Тя е вечна.

Липсваш ми, когато съм със друг,
като съм сама и като се смея.
Липсваш, но на болката напук
с останки от душа правя се, че живея.
Колко ли ми коства това - 
само аз си знам. Душата в мене плаче.
Тръгна си остави любовта 
сама като сираче.

С останки от душа правя се, че живея,
а боли дори когато се смея.

И след този белег на съдбата,
след тази доживотна присъда
цяла съм, но същата не съм.
Кого да питам как да живея,
имам ли право да се смея,
щом не мога аз да те върна?

Липсваш ми, когато съм със друг,
като съм сама и като се смея.
Липсваш, но на болката напук
с останки от душа правя се, че живея.
Колко ли ми коства това - 
само аз си знам. Душата в мене плаче.
Тръгна си остави любовта 
сама като сираче.

С останки от душа правя се, че живея,
а боли дори когато се смея.

Липсваш ми, когато съм със друг,
като съм сама и като се смея.
Липсваш, но на болката напук
с останки от душа правя се, че живея.
Колко ли ми коства това - 
само аз си знам. Душата в мене плаче.
Тръгна си остави любовта 
сама като сираче.