А человек поёт (1967; муз. Дмитрия Смольского - ст. Михаила Ясеня)

Перевод не совпадает с тем, что звучит в песне

Текст на болгарском:
Текст: Димитър Василев
музика: Йосиф Цанков

И ето – пак е лято,
и ето – пак сме двама:
един до друг на слънчевия бряг
и пясъкът е също,
като розов пламък –
морето ни люлее в своя бяг… 

Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
една вълна измива радостта,
и чайките пищят, и носят мрака,
със който ще ни раздели нощта. 

Море, море на младостта
вземи горещите ми длани
и възвърни ми любовта,
и песента, и песента ми… 

Аз вярвам в силата на красотата,
скалите, пясъкът и плажа нов
ще породят отново во серцата
една дори по-хубава любов…

Перевод на русский
И вот снова лето,
И вот мы вдвоём:
Друг с другом на Солнечном Берегу
и песок тоже, как
розовый шалфей –
море нас качает в своём беге… 

Но ты молчишь и я молчу, и будто
волна смыла радость,
И чайки кричат , и несут мрак ,
с которым нас разделит ночь. 

Море, море молодости
возьми горячие мои ладони
и верни мне любовь ,
и песню, и песню мою… 

Я верю в силу красоты,
скалы, песок и пляж новый
породят сново
даже более красивую любовь…