Две следи

Беше слънчев ден
случайно те открих
и във знак на обич 
стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен
бряг на любовта
и в песента , открили
една мечта.
Като нежен дъжд 
валеше твоя глас,
като цветен сън
живота бе за нас.
Като лятото горещо 
беше любовта
и във нощта
откривахме вечността.

ПРИПЕВ...
Казват , че без любовта
прозаичен бил света,
но дали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти.
В този свят студен
бъди до мен ,
бъди до залезния ден.

Като летен ден
отлита младостта ,
като тъжна дума
идва есента .
Като спомени горещи
в тайните неща
от любовта
догарят във паметта.