Тъга за юг

Орелски криля как да си метнех
и в наши стърни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
да видам Стамбол, Кукуш да видам;

Ако как овде сънце ме стретит,
ако пак мрачно сънцето светит,
на път далечни я ке се стегнам
и в други стърни ке си побегнам,
където сънцето светло угревят,
къде небото дзвезди посевят.

Овде йе мрачно и мрак м' обвива
и темна мъгла земя покрива;
околу мъгли и мразой земни,
а в гръди студой и мисли темни.
Не, я не можам овде да седам!
Не, я не можам мразой да гледам!

Дайте ми криля я да си метнам
и в наши стърни да си прелетнам.
На наши места я да си ндам,
да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо по сърце в кавал да свирам,
сънце да зайдвит, я да умирам.
Дайте ми криля я да си метнам
и в наши стърни да си прелетнам.