Вкусът остава

Галин:
Познах ти стъпките
и тази нощ на мен
дали ще подариш,
нека позная!
Дори и мислите
са като моите.
Следи от устните
пак по мен оставяй.

Гергана:
Тънък намек в очите остава.
Колко сладки неща ще направя!
Към вкуса на целувките с трепет 
мога да се пристрастя.

Гергана и Галин:
Вкусът остава, става, става ми любим.
Какво да правя, зная, знаеш го и ти.
Вкусът остава, става, става ми любим.
Със мен съвпадаш само, само, само ти.

Галин:
На растояние
от милиметри с теб
дали ми е добре,
хайде, провери ме!
Дали съм луд по теб,
няма съмнение.
Следи ми устните,
хайде, целуни ме!

Гергана:
Този вкус на целувка остава.
Той ме прави наистина слаба.
Целуни ме, така че да падна
точно в твоите ръце.

(Вкусът остава, става, става ми любим)
(Вкусът остава, става, става ми любим)

Гергана и Галин:
Вкусът остава, става, става ми любим.
Какво да правя, зная, знаеш го и ти.
Вкусът остава, става, става ми любим.
Със мен съвпадаш само, само, само ти.